Свобода

Разкол (Schism) - Tool

Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се разпадат
плесенясали и тлеещи,
коренно различни.
Чистата противопоставена воля
ще раздвижи душите на влюбените,
раздробявайки ги,
изпитвайки нашето общуване.
Светлината, която поддържаше нашия огън,
прогори пропаст между нас
и ние ослепяхме и не виждаме
как достигаме край, осакатяващ нашето общуване.

Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се сгромолясват.
Това, че няма грешка, няма виновни,
не значи, че не искам да посоча с пръст,
да обвиня другия, да гледам как храмът рухва,
да събера отново парченцата,
да преоткрия общуването.

Поезията, идваща от блокадата
и кръженето около врага,
е силата, тласкаща ни да открием
красота в различието.

Някога парчетата си пасваха,
но сетне ги гледах докато загниват
плесенясали и тлеещи, задушени от нашата алчност.
Изчислих опасностите от един втори опит,
обречен на разруха, освен ако не израстнем
и не укрепим нашето общуване.

Ледената... ледената... ледената тишина има...
склонност да...
атрофира всяко
чувство на състрадание...

Между двама влюбени
Между двама братя

Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват...








Благодаря на Гери за включването :)

Старо, но готино

...

00:29 е.
Щях да съм много по-депресиран, ако не бях излязъл. С всеки изминал ден осъзнавам що за дрога е наличието на компютър с интернет. Не че имам отскоро, но явно дългите години пред тия две неща си казват вече думата много по-осезаемо. Мислил съм да сменям професията, но се опасявам, че така или иначе всичко ще започне да бъде свързано с компютър и интернет. Е, може поне засега да бягам по къртовски работи в .bg или в подобни в Папуа-Нова Гвинея... или някъде, където поне английският не е национален език. Сещам се за племената в Австралия...
И все пак Го използвам, за да напиша това, за да слушам Soundgarden и за да развивам начина си на мислене чрез абстрактни структури от данни и тем подобни.
Наистина съм зависим. Надявам се морето да отмие тази тежест от мен както и друг път е успявало да го направи.

Зависимост

Когато си пленен от компютъра или може би предимно от нещата, които изобразява, е много трудно да останеш насаме със себе си в един вид не съсредоточаване или бленуване, а медитация, почивка... пак по пътя напред и нагоре.
Ето, трудно ми е да се изразя, да напиша това, което ми е на душата, защото не знам всъщност какво има там и ако не счупя порочния кръг, няма да свърши това добре.
Още по-лошо е, че не съм единствен в това зациклящо съществуване в мрежата...