Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се разпадат
плесенясали и тлеещи,
коренно различни.
Чистата противопоставена воля
ще раздвижи душите на влюбените,
раздробявайки ги,
изпитвайки нашето общуване.
Светлината, която поддържаше нашия огън,
прогори пропаст между нас
и ние ослепяхме и не виждаме
как достигаме край, осакатяващ нашето общуване.
Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се сгромолясват.
Това, че няма грешка, няма виновни,
не значи, че не искам да посоча с пръст,
да обвиня другия, да гледам как храмът рухва,
да събера отново парченцата,
да преоткрия общуването.
Поезията, идваща от блокадата
и кръженето около врага,
е силата, тласкаща ни да открием
красота в различието.
Някога парчетата си пасваха,
но сетне ги гледах докато загниват
плесенясали и тлеещи, задушени от нашата алчност.
Изчислих опасностите от един втори опит,
обречен на разруха, освен ако не израстнем
и не укрепим нашето общуване.
Ледената... ледената... ледената тишина има...
склонност да...
атрофира всяко
чувство на състрадание...
Между двама влюбени
Между двама братя
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват...
Благодаря на Гери за включването :)
вторник, 14 август 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар