This time won't you please drive faster!

2007-10-03T22:12:00.000+03:00

Ако събота съм мислил, че е зле положението, то сега тогавашните думи ми се струват незначителни.
Раздвох се, за да се спася. Докато едната половина не може да се съвземе от бурята, другата - рационалната, казва "хайде, ставай и хващай програмите, че само теб чакат".
С всяка изминала минута става все по-зле. То е като да си имал щит, верую или просто прогноза и да останеш гол, да останеш уязвим, без способност да се бориш с каквото и да е.
Изгубих вяра в себе си. Това е едно от последните неща, които човек прави, нали? Е стигнах го. Приближавам дъното (щях да кажа, че вече съм го стигнал, но виждам, че и по-зле може да става). Мисля едно от следващите неща, които може би ще направя, изоставяйки всичко, е да стана набожен, да намеря приятната утеха в религията - нещо, което никога не съм предполагал или искал да правя. Път към бягството.

Сатурн се издига, избери: едно или десет.
Бъди силен или пак ще бъдеш повален.
...
Сатурн се пробужда отново, за да ти покаже всичко.
Позволява ти да избереш за какво да си затвориш очите и тогава
те пуска долу като камък или те повдига отново,
изплюва те като дете - леко и непорочно.
...
Сатурн се пробужда отново. Повдига те като дете или
те пуска като камък,
за да те погълне,
докато не избереш да се откажеш.

23:08

2007-09-29T22:53:00.000+03:00

Ето, това е. Изчерпах енергията си. Нещата се стовариха върху ми. Някак изведнъж и някак тегаво стана. Пътят на депресията. Сигурно няма нищо да е както е било. Сигурно силата, която е трябала да ме поведе и повдига през промяната, се е загубила за други глупости и сега търпя последствията от това.
Всъщност дори тия изречения ми се струват тотално безсмислени. С кого ги споделям? Кой се предполага, че ще ги прочете и какво от това? Пак си оставам в същото положение и единственият ми път за спасение няма да дойде отвън, а отвътре.
Навярно трябва да крашна напълно, за да променя посоката. Да заплача май-сетне и да разбера защо съм избрал този път точно сега и по този начин. Все още мисля, че всички сами си чертаем траекторията и реалността, която възприемаме, е резултат на нашия избор.
Подбор на думи, записани в blogger и индексирано от търсачките. Ще излязат като резултат на някое търсене, някой ще погледне, ще реши, че не е това, което е търсил всъщност и ще затвори таба или прозореца. Случва се милиони пъти всеки ден и не е там проблемът, ама наистина не е там по дяволите.
Проблемът е, че това са думи към самия мен, опитващ се да оправи отчаяно ситуацията... чрез писане, чрез дрункане на същата клавиатура, която по цял ден ми прави компания.

Загледан в пейзаж...

2007-09-13T19:32:00.000+03:00

Едно купе с места единствени за теб и мен
Във празен влак с кондуктор съвсем обикновен
Внимание отдавам прозорец светъл
Вам лъчите слънчеви пробляскват в твоята коса
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...

Едно небе и облаци пред мен

Безлична гара с човек, човек железничар
С усмивка мила и някакъв предмет държи в ръка
И свирка малка свири ти ти ти ти ти ти ти ти
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...

Сега е нощ безмълвна, но някак си красива
С малкото неща по нея става все по-жива
Луната бди за своите мечти със стражите звезди
И светъл облак там лети, лети, лети, лети,
И ний мълчим, мълчим, мълчим, мълчим, мълчим,
Загледани в пейзаж...

Чакра

2007-09-12T23:48:00.000+03:00

Ако бръкна тук или там... ще почувствам ли енегрията, ще усетя ли смисъла на движението, на точката? Как, ако не опитам, ще знам защо тя, точката, е тук или там, как ще знам защо аз съм тук, а не там? Ако не бръкна дълбоко в нея, няма ли да бръкна и дълбоко в себе си и да копая до сърцевината на смисъла?
Едно пътуване навътре. Мечтаното пътуване натам с пейзаж от несиньо небе, небели облаци и без кондуктор, без "нормални" релси за влака.

Stinkfisting

2007-09-07T21:46:00.000+03:00

Ето ме пак тук пред компютъра, прихванал всичките ми мисли и цялото внимание, с което разполагам. Когато рецепторите ти се наситят, настъпва момент на сиво усещане за всичко вън и вътре. Това е като да изгориш кабелите си в главата и да очакваш нещо красиво на дисплея си. Е, няма да се получи.
Тръгнал незнайно къде, на път дълъг 1000 километра, под дъждоносни облаци, отдавна направил първите крачки, прекалено отдавна, за да искам да се върна и прекалено далеч от всякакъв знак, за да знам колко остава и какво има отвъд.
Нещо липсва в цялата работа струва ми се, нещо, което съм усещал и което са ме принудили да подтискам. Според мен някой ден ще избълва на повърхността и в този ден, нещата ще се променят коренно изведнъж.
Научих нещо обаче през тия години - не бива да се постъпва радикално, освен ако не е крайно необходимо. В този случай не мисля, че е добре да пускам юздите отраз. Бавно и спокойно, далеч от другите, защитен в обвивка, където няма кой да се меси (много).
Нещата неминуемо ще се оправят по един или друг начин.

Искам японка

2007-09-07T20:55:00.001+03:00

48 секунди

2007-09-02T21:07:00.000+03:00

48 секунди разговор с миналото...

Свобода

2007-08-16T13:01:00.001+03:00

Разкол (Schism) - Tool

2007-08-14T15:33:00.000+03:00

Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се разпадат
плесенясали и тлеещи,
коренно различни.
Чистата противопоставена воля
ще раздвижи душите на влюбените,
раздробявайки ги,
изпитвайки нашето общуване.
Светлината, която поддържаше нашия огън,
прогори пропаст между нас
и ние ослепяхме и не виждаме
как достигаме край, осакатяващ нашето общуване.

Знам, че парчетата си пасват,
защото ги гледах докато се сгромолясват.
Това, че няма грешка, няма виновни,
не значи, че не искам да посоча с пръст,
да обвиня другия, да гледам как храмът рухва,
да събера отново парченцата,
да преоткрия общуването.

Поезията, идваща от блокадата
и кръженето около врага,
е силата, тласкаща ни да открием
красота в различието.

Някога парчетата си пасваха,
но сетне ги гледах докато загниват
плесенясали и тлеещи, задушени от нашата алчност.
Изчислих опасностите от един втори опит,
обречен на разруха, освен ако не израстнем
и не укрепим нашето общуване.

Ледената... ледената... ледената тишина има...
склонност да...
атрофира всяко
чувство на състрадание...

Между двама влюбени
Между двама братя

Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват.
Знам, че парчетата си пасват...

Благодаря на Гери за включването :)

Старо, но готино

2007-08-12T23:12:00.000+03:00

...

2007-08-09T00:32:00.000+03:00

00:29 е.
Щях да съм много по-депресиран, ако не бях излязъл. С всеки изминал ден осъзнавам що за дрога е наличието на компютър с интернет. Не че имам отскоро, но явно дългите години пред тия две неща си казват вече думата много по-осезаемо. Мислил съм да сменям професията, но се опасявам, че така или иначе всичко ще започне да бъде свързано с компютър и интернет. Е, може поне засега да бягам по къртовски работи в .bg или в подобни в Папуа-Нова Гвинея... или някъде, където поне английският не е национален език. Сещам се за племената в Австралия...
И все пак Го използвам, за да напиша това, за да слушам Soundgarden и за да развивам начина си на мислене чрез абстрактни структури от данни и тем подобни.
Наистина съм зависим. Надявам се морето да отмие тази тежест от мен както и друг път е успявало да го направи.

Зависимост

2007-08-03T23:11:00.000+03:00

Когато си пленен от компютъра или може би предимно от нещата, които изобразява, е много трудно да останеш насаме със себе си в един вид не съсредоточаване или бленуване, а медитация, почивка... пак по пътя напред и нагоре.
Ето, трудно ми е да се изразя, да напиша това, което ми е на душата, защото не знам всъщност какво има там и ако не счупя порочния кръг, няма да свърши това добре.
Още по-лошо е, че не съм единствен в това зациклящо съществуване в мрежата...

Panican Whyasker - Човека нечовек

2007-07-23T21:15:00.000+03:00

Ей тоя малкия вътре във мен полудява
все повече с всеки изминал ден.
Не му понасят от BILLA храни нито
нашити български дивни (пачи) жени.
И май излиза от мен...
отива в Южния парк разгневен...
Там некъв ненужен товар...
разтоварва и после лети лети на пожар.

Не ми остана много време
от вашето social very very!!!
Не вярвам на това пред мен!?
Крайно време е да ви наказва batman...

човека нечовек...

Ей тоя малкия вътре във теб огладнява
все повече с всеки изминал век.
Не му понасят глави без чалми
нито техните бели красиви неверни жени.
И май излиза от теб, отлита за Kосово пак разгневен.
Там некъв ненужен товар
разтоварва и после пак и пак на пожар ...

Не ми остана много време
от вашето social very very!!!
Не вярвам на това пред мен!?
Крайно време е да ви наказва batman...

човека нечовек...

Ей тоя малкия вътре във мен god money
се казва и аз съм му фен
Ей тоя малкия в теб god money
се казва и ти си му фен
god money
god money
god money
god money

Не ми остана много време
от вашето social very very!!!
Не вярвам на това пред мен!?
Крайно време е да ви наказва batman...

човека нечовек...

Злоба (The Grudge) - Tool

2007-07-10T21:46:00.000+03:00

Носи злобата като корона на отрицанието!
Изчисли какво ще приемаме и какво - не.
Неистово искаме да контролилраме всички и всичко,
неспособни да простим на своите съдници.

Положи я като крайъгълен камък,
иначе всичко ще рухне!
Оправдай отрицанията и остани сам накрая!
Положи я като крайъгълен камък,
иначе всичко ще рухне!
Ужасен, от това, че грешиш,
стоиш в затвора на ултиматума си.

Сатурн се издига, избери: едно или десет.
Бъди силен или пак ще бъдеш унижен.

Положи я като крайъгълен камък,
иначе всичко ще рухне!
Сатурн се издига, отново се пробужда.
Сатурн се издига, едно, десет,
безразличен към стореното зло.

Носи злобата като корона на отрицанието!
Изчисли какво ще приемаме и какво - не!
Неистово искаме да контролилраме всички и всичко,
неспособни да простим на своите съдници.

Носи злобата като корона на отрицанието...
На всяка цена да контролилраме...
Неспособни да простим...
Ще потънем още по-дълбоко...

Определяме, ограничаваме, контролираме, и потъваме все по-дълбоко...

Сатурн се пробужда отново, за да ти покаже всичко.
Позволява ти да избереш за какво да си затвориш очите и тогава
те пуска долу като камък или те повдига отново,
изплюва те като дете - леко и непорочно.

Сатурн се пробужда отново. Повдига те като дете или
те пуска като камък,
за да те погълне,
докато не избереш да се откажеш.

Оттърви се от камъка!
Позволи на океана да залее и преобразува
тази обречена котва!
Оттърви се от камъка!
Остави водата да целуне и превърне тази
оловна злоба в злато...

Това е горе-долу точен превод. Оставих го така, за да се запазят максимално метафорите.
Трябва да призная, че мнението на някои относно "The grudge" е, че би могла да се разтълкува като "Обида":
"Носи обидата като корона на ненавистта
...
неспособни да простим на своите съдници
...
Бъди силен или пак ще бъдеш унижен"
и т.н. Обаче "Злоба" ми се струва не толков ограничаващо тълкуване.

"Положи я като крайъгълен камък" ("Clutch it like a cornerstone") също и "Вкопчи се в нея като в камък", т.е. вкопчи се "със зъби нокти", положи я в основата на мисленето и действията си.

Сатурн - Времето, времето между раждането и смъртта, също и като съдник ("Saturn ascends" - може да е Сатурн се възкачван на трона (забележете короната), за да те осъди за това, което си сторил). Карма. Нещата, сторени от теб и последствията от тях. По-специално в случая:

Сатурн се пробужда отново, дава ти нов живот, за да се научиш да се поправиш.
Показва ти всичко и ще продължи да те пуска като камък или ще те издига нагоре, докато не избереш да се откажеш от злобата си (да зарежеш "камъка").

Както винаги е бъкано от символики.

Писна ми

2007-07-08T20:03:00.000+03:00

Вече чашата прелива. Бих казал "Sorry" за всичко това, но всъщност не съжалявам. Не съжалява, за това, че са ме тъпкали, че съм търпял с надежда всичко да е наред и да съм добър с хората, не съжалявам, че съм експеримент на мнозина, които искат да ме контролират.
Край вече.
На война като на война. Щом ще е така, ще обърна ножа с другата страна и ще отрежа много неща, които досега съм търпял. Явно няма друг начин за изцерение.
И ако си мислим, че някой друг ще оправи ситуацията наоколо, жестоко се лъжем. Както се казва: "Ако искаш нещо да бъде свършено, свърши го сам"!
Вътрешни взаимоотношения, улични, политика, глогални... все до нас опира бе, стига сме търпели, стига сме били роби...

"Законите са само за робовете" - Ботев

МВР

2007-07-07T23:09:00.000+03:00

http://capital.bg/show.php?storyid=356639

В името на мизерното ми уважение към тази институция.

Graphical User Interface

2007-07-07T19:09:00.000+03:00

Не знам доколко професията ми на програмист е повлияла възху възгледите ми относно опаковката на нещата и доколко винаги съм знаел, че това, което виждаш, не е това, което всъщност е.
Спомням си като малък, когато си купувах "Слънчо", се продаваше в много зле изработена комунистическа опаковка, но въпреки това в нея се съдържаше купчина много вкусни парченца. Спомням си и как след като се започна масово внасяне на всякакви стоки от запад (по-скоро от юг - Турция) се напълни с цветни и бляскави опаковки на така наречен "снакс". Не знам за вас, но макар и да имаше добри попадения, имаше и доста безвкусни или отвратителни такива. Всъщност, тенденция бе (а и сега още е) заводът да произвежда един и същ продукт, но с различни опаковки: например с Батман или Спайдърмен и купчина играчки вътре... Както и да е, опаковката беше различна, но така или иначе нещата отвътре си бяха същите...
Години по-късно тая тенденция залива целия пазар (макар на запад това да е било сторено преди десетилетия) и виждаш как си заобиколен от продукти с толкова добре изглеждащи опаковки, че ако наистина отговаряха на фасадата си, сигурно щяхме да изпитваме оргазъм, докато ги консумираме... Това обаче не се случва! Тук е моментът да се спомене и емпиричното доказване на някои продукти кои са по-добри наистина след употребата им и отхвърлянето на тези с по-некачествен характер, въпреки хубавата опаковка, но тази схема на мислене и усещане не се прилага често. Просто защото, макар да се смятаме за висши същества, сме все още толкова потдатливи на манипулация, колкото и сме били винаги, дори бих казал, висшата нервна дейност си играе още по-добре с нас.
А най-добре си играят с нас маркетинговите стратези. Защото те знаят как мислим, знаят част от механизмите и ги използват. Принципът е същият, както ако видиш хубава жена на улицата - мозъкът оценява пропорциите, сравнява ги с някакъв модел и я оценява, оценява дали би имал здраво поколение с нея и дали е способна да се грижи за децата ти, въобще има ли свестни гени или не. И всичко това въз основа на едно сетиво, едно бързо сканиране за части от секундата. Но... тази жена може да е употребила няколко пласта грим, да е претърпяла малко пластични операции, да се е облякла така, че да се скрият бъговете й - с две думи може същността да е различна от външния вид!
Да се върнем на програмирането. Логиката там може условно да се раздели на 2 - такава, отговаряща на това какво ще е поведението на програмата, какво ще върши, как ще го прави, какви ресурси ще се използват, скорост на работа, комуникация с други програми и т.н. и такава част от нея, която ще отговаря на общуването с потребителя - външният вид, т.нар. "графичен потребителски интерфейс". Не е трудно да се забележи, че тия две насоки са почти напълно противоположни и една зле написана програма може да има прекрасен интерфейс и да грабне сърцето на потребителя. Такива програми има наистина много, дори са повече, отколкото си мисли един средностатистически човек. Въпреки това, такива програми, дори цели операционни системи, продължават да просперират, продължават да си вършат работата зле, но у ползвателя остава впечатлението, че след като не забелязва това, няма проблем, всичко е наред.
В тоя ред на мисли се сещам за една позната, която беше казала, че иска мъж, който да е висок, здравеняк, красив, усмихнат и... и да не е много глупав! Е, не съм аз този, който трябва да й казва какво да иска, това си е неин избор, но е поредното доказателство, че "умните програми" (да се разбира хората) предпочитат GUI (Graphical User Interface) пред API (Application Programming Interface). Редно е сега да се почешем под мишниците и да скочим на другия клон, където май има повече банани...
Не сме повече от тъпи маймуняци, няма защо да отричаме. Поздрав с Tool - Right in two.
Все повече се замислям дали хората, незамислящи се толкова над нещата, на фона на всичката тая манипулация и неосъзнаване, не са по-щастливи от мен. И май е така... тогава значи излишно упорствам.

shit is a weapon

2007-07-06T11:43:00.001+03:00

Малко весело

2007-07-04T11:52:00.000+03:00

Не спирайте на средата на пътя :)

Spam

2007-07-04T00:08:00.000+03:00

Скоро писаха, че са заловили един от най-големите спамъри в света! Не знам защо обаче последните дни получавам пъти повече спам от преди...

Нетърпимост (Intolerance) - Tool

2007-07-03T18:43:00.000+03:00

Не искам да съм враждебен,
не искам да съм мрачен,
но не искам и да продължавам да гния в апатия.
Виж,
ще ми се да ти вярвам,
ще ми се да имам силата
да хвърля кинжала.

Но ти лъжеш, мамиш и крадеш
и аз все още те търпя.
Булото на добределта ти пада,
за да скрие плана ти,
докато се смея и танцувам,
възхвалявайки те.
Завесата на добродетелта ти пада,
за да маскира позорните ти дела,
докато се смея и танцувам,
възхвалявайки те.
А ти продължаваш да лъжеш, мамиш и крадеш.
Как бих могъл да те търпя!?

Наша е вината, наша е отговорността.
Прекалено дълго бях отзивчив.
Наша е кръвта, наша е грешката.
Прекалено дълго бях отзивчив.

Не съм невинен,
ти не си невинен,
никой не е невинен.

Няма вече да те търпя,
дори ако трябва да падна заедно с теб,
защото никой не е невинен.

Тесногърдие - част 1

2007-07-03T10:32:00.000+03:00

Сякаш повечето хора мислят за протеста и отхвърлянето на правилата като за нещо, присъщо само на teenager-ите. Не става дума за пиянските моменти, когато си способен да отхвърлиш всяка една мисъл или идея, а за чисто осъзнатия стремеж към неподчинение - т.нар. трети принцип на механиката.
Може би всичко започва с Тесногръдието на хората, щото макар и да се бием в гърдите, че тук в .bg сме умни, ерудирани, готини и т.н. и "да ги ебем в тъпите американци", тия неща си остават глупости, резултат на общественото мнение, измислено да запази духа ни жив или резултат на "пиянството на един народ".
Все пак не искам да се ограничавам само за България. Проблмът е глобален. Разбирам, че Матрицата, с течение на времето, ни поглъща в своите чаркове, но това не е извинение да стоим безмълвно... по-скоро да стоим безмозъчно, несъзнателно и да приемаме всяко нещо като добро, всяко ограничение като необходимо. Вярно, не е извинение, но разбирам трудността да излезеш от течението все пак, когато си живял дълго в него. Трябва сила.
Хората имат вродени механизми за самоконтрол, както всяка друга колективна форма на живот.
Та... тесногърдието - ето нещо фундаментално. Резултат на любовта на хората към непознанието, ограниченото мислене и мързела.

Passenger

2007-07-03T10:10:00.000+03:00

Chino: Here I lay
Maynard: Still I'm breathless
Chino: Just like always
Maynard: Still I want some more
Chino: Mirror's sideways
Maynard: Who cares what's behind
Chino: Just like always
Maynard: Still your passenger

Maynard: The chrome buttons buckled, leather surfaces
These and other lucky witnesses

Chino: Now to calm me
Maynard: This time won't you please

Chino: Drive faster!

Maynard: Roll the window down this cool night air is curious
Let the whole world look in, who cares who sees anything
I'm your passenger, I'm your passenger

Chino: Drop these down then put them on me
Nice cool seats there to cushion your needs
There to calm me
Maynard: take me around again
Chino: Don't pull over
Maynard: this time won't you please
Chino: Drive faster!

Maynard: Roll the window down this cool night air is curious
Let the whole world look in, who cares who sees, what's at night
Roll these misty windows down to catch my breath and then
Go and go and don't just drive me home and back again

Chino: Here I lay just like always

Maynard: Don't let me go, go
Take me to the end

Пътуване с влак, вятър в косите, бягащи дървета и въобще лятото и пътят...

:)

2007-07-03T10:05:00.000+03:00

Влиза пиян в телефонна будка и започва да пикае. Минаваща жена, възмутена, почва да му вика:
- Как не ви е срам? Веднага излезте!
Пияният казва:
- Уф! В женската съм влязъл!

Стената

2007-07-03T00:27:00.000+03:00

Голяма грешка, че съм допуснал хората толкова близо и те са се качили на главата ми. Намирам смисъл да съм зъл и донякъде оправдавам злите хора за поведението им. Край вече, време е да изградя и аз стена и да държа всички подобаващо далеч - отвъд думи, които не ме трогват, отвъд действия, които ще държа под контрол... о да, контрол...
Прилича ми на "The wall" на Пинк Флойд - раждането и израстването на Диктатора...

Задача 1

2007-07-01T23:41:00.000+03:00

Дано утре намеря хъс да оправя този блог. Има нужда от малко пипване тук-там, а щото... "Обущарят бос ходи" един вид. Не трябва да оставям професионалните задачи да ме поглъщат толкова. Опарих се вече и дори сега все още усещам отровното действие.
За малко да крашна. То все още има опасност всъщност де, но, както казах вече - трябва да съм силен.
И най-вече - да съм осъзнат и спокоен. Оттам трябва да тръгна.

4.0

2007-07-01T23:22:00.000+03:00

Версия 4.0. Време за upgrade. Няма да е лесно, но вече съм хванал пътя някак си, предполагам няма връщане назад, а и за какво ми е, явно никога не съм искал старото, след като съм избрал вече пътя на промяната.
Ще видим де.
Трябва сила, за нещата, които се случват на човек, трябва сила, за да ги приемеш, поемеш и разцъфнеш. Говоря абстрактно, става дума за възприемането, мисленето/чувстването и... и нещата после. Каквито и да са. Сами кодираме себе си, сами всичко правим нещата такива за нас, тогава следва съвсем естественият въпрос след като искаме всичко да ни е наред, тогава защо не изберем да е така... Казват, че веселите хора живеят повече от останалите - съвсем естесвено е, те сами избират лесния път. Тогава защо просто не изберем всичко да е наред. Какво сега, нима матрицата ни държи прекалено силно? Навярно. Мощна е, но... сами сме я написали - място, направено от нас - бъгавите.
Време е за upgrade...