Ако събота съм мислил, че е зле положението, то сега тогавашните думи ми се струват незначителни.
Раздвох се, за да се спася. Докато едната половина не може да се съвземе от бурята, другата - рационалната, казва "хайде, ставай и хващай програмите, че само теб чакат".
С всяка изминала минута става все по-зле. То е като да си имал щит, верую или просто прогноза и да останеш гол, да останеш уязвим, без способност да се бориш с каквото и да е.
Изгубих вяра в себе си. Това е едно от последните неща, които човек прави, нали? Е стигнах го. Приближавам дъното (щях да кажа, че вече съм го стигнал, но виждам, че и по-зле може да става). Мисля едно от следващите неща, които може би ще направя, изоставяйки всичко, е да стана набожен, да намеря приятната утеха в религията - нещо, което никога не съм предполагал или искал да правя. Път към бягството.
Сатурн се издига, избери: едно или десет.
Бъди силен или пак ще бъдеш повален.
...
Сатурн се пробужда отново, за да ти покаже всичко.
Позволява ти да избереш за какво да си затвориш очите и тогава
те пуска долу като камък или те повдига отново,
изплюва те като дете - леко и непорочно.
...
Сатурн се пробужда отново. Повдига те като дете или
те пуска като камък,
за да те погълне,
докато не избереш да се откажеш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар