Stinkfisting

Ето ме пак тук пред компютъра, прихванал всичките ми мисли и цялото внимание, с което разполагам. Когато рецепторите ти се наситят, настъпва момент на сиво усещане за всичко вън и вътре. Това е като да изгориш кабелите си в главата и да очакваш нещо красиво на дисплея си. Е, няма да се получи.
Тръгнал незнайно къде, на път дълъг 1000 километра, под дъждоносни облаци, отдавна направил първите крачки, прекалено отдавна, за да искам да се върна и прекалено далеч от всякакъв знак, за да знам колко остава и какво има отвъд.
Нещо липсва в цялата работа струва ми се, нещо, което съм усещал и което са ме принудили да подтискам. Според мен някой ден ще избълва на повърхността и в този ден, нещата ще се променят коренно изведнъж.
Научих нещо обаче през тия години - не бива да се постъпва радикално, освен ако не е крайно необходимо. В този случай не мисля, че е добре да пускам юздите отраз. Бавно и спокойно, далеч от другите, защитен в обвивка, където няма кой да се меси (много).
Нещата неминуемо ще се оправят по един или друг начин.